06

Как е било

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ

ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 27_2010

ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg

На историята и днешния ден на руско- българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Граници Преди 25 години в Русия започнаха промени, които станаха исторически

Перестройката дойде в цикламено сако

Много хора просто забравиха как живееха до 1985 г. И с какво живееха. Какво видяха и научиха те с настъпването на новата епоха, която във всички случаи е върховно благо за страната.

ИРИНА МАК

НЕДЕЛЯ

Персонален компютър

Гигантски ЕИМ, заемащи цели зали в изчислителните цен- трове на НИИ, бяха заменени от персонални компютри. За- почнаха да се внасят от 1987 г. Това се правеше от хора, пъту- ващи в чужбина с частни пока- ни, още преди организираните централизирани доставки. Максимално разрешената сума за обмяна (420 рубли, на база 7 рубли на ден за два ме- сеца), при тогавашния курс от 60 копейки, стигаше средно за компютър и половина. Хората събираха пари заедно, доста- вяха техника, продаваха я на изгарящи от желание гражда- ни и напълно изплащаха пъту- ването си. Паралелно с компю- трите, в СССР за първи път се появиха принтерите и копир- ните машини „Ксерокс“. По този начин размножителната техника, дотогава под ключ, стана достъпна за всички.

Свободно конвертируема валута

Свободното обръщение на „твърдата“ валута започна фактически през 1992 г., кога- то през януари същата година бе учредена Московската междубанкова валутна борса. Дотогава наличието на сво- бодно конвертируема валута у гражданите без съответните документи, например справка за обмяна, бе криминално престъпление. Но от 1 януари 1987 г., след като влезе в сила новата редакция на Положе- нията за влизане в СССР и за излизане от СССР, приета на 28 август 1986-а, разрешиха пътуване зад граница с частни покани не само от преки род- нини, но и от който и да е чуж- дестранен гражданин. И раз- решиха покупка на валута за целия предполагаем престой зад граница (максимум 60 дни) на база 7 рубли на ден. При курс на долара примерно 61 копейки, за 420 рубли пътува- щият получаваше 680 щ.д. или същата сума в друга валута. За покупката на валута се изис- кваше предоставянето на зад- граничен паспорт (пътуващите в капиталистическите страни го получаваха след дълго ча- кане в УВИР – Управление за визи и регистрации, на улица „Колпачний переулок“ и им го отнемаха след завръщането) с получена виза. Понеже обмя- ната се извършваше на едно -единствено място в Москва, в спестовната каса на улица „Земляной Вал“ (тогава ул. „Чкалов“), № 14/16, чакането по списък продължаваше една седмица. Беше лесно да наме- риш познати в тази опашка.

Ваучер

Така се наричаше чекът за приватизация, който всеки

Така изглеждаха персоналните компютри. От тяхната продажба са натрупани първите състояния

гражданин на Русия получи през 1992-ра, от бебето до ста- реца. Ваучерът обещаваше право на „парченце“ държавна собственост, но за повечето си остана хартийка. Болшинство- то от тези, които вложиха сво- ите ваучери в акции на различ- ни компании, останаха без нищо, защото компаниите от- давна бяха фалирали. Пред- приемчиви хора изкупуваха ваучерите, за да ги инвестират в бизнес, и някои от тях днес фигурират в списъка на све- товните милиардери.

Спирт „Роял“

Еднолитровите бутилки с хо- ландски (така пишеше на ети- кетите) етилов спирт „Роял“ се появиха на пазара през проле- тта на 1992 г. И понеже стру- ваха малко повече от обикно- вена половинлитрова бутилка водка, бързо се превърнаха в най-масовия алкохол. „Роял“ рядко се употребяваше в чист вид. Гурме „специалистите по хранене“ го пречистваха с ка- лиев перманганат (на дъното се утаяваха странни „парца- ли“) и правеха настойка, за предпочитане с червена боро- винка и захар, или с орехови люспи и портокалови кори. От „Роял“ правеха ликьор с раз- творимо нес кафе или с пълно- маслено мляко „каймак“ .

Газов спрей

Това бяха първите законни средства за самоотбрана – спрей със сълзотворен газ и електрошоков прибор (палка), появиха се в продажба в пери- ода 1992-1993 г. Преди това спрейовете се доставяха не- легално от чужбина. Газовите пистолети се появиха по-къс-

но на пазара, изглеждаха като истинските и за известно време се употребяваха и като конвертируема валута при бартерните сделки.

Спринцовки за еднократна употреба

Спринцовките за еднократна употреба, патентовани през 1956 г. от новозеландеца Колин Мърдок, навлязоха в медицинската практиката в края на 80-те години основно като немско производство. През 1988 г. се появиха и в ап- теките. Но само с рецепта.

Шоколад „Сникърс“

Създаденият в САЩ през 1930 г. „Сникърс“ от сладкаря Франк Марс се появи по нашите щан- дове през 1992 г. и заедно с „Марс“ и „Баунти“ благодаре- ние на рекламата, завоюва не- виждана популярност. Тийней- джъри и девойки похапваха „Сникърс“

, хрускайки орехчета-

та, и не се замисляха, че във всяко 95-грамово шоколадче се съдържаха по 599 ккал.

Плейър

Касетофоните се появиха в СССР в началото на пе- рестройката, през 1985-а. До- карваха ги първите съгражда- ни, ходили на гости на Запад. Купувахме ги в оказионите за 180 – 200 рубли, заплатата на начинаещ инженер не стигаше за тази покупка. Но това беше първото музикално устрой- ство само за теб, което може- ше да не споделяш с никого.

Анцузи

Анцузите – от плътен трико- таж, сини и черни, с изпънати колена и лампази, в качество-

то си на ежедневно облекло се появиха в Москва през 1986- 1987 г., като знакова принад- лежност към зараждащата се класа на дребните търговци. Те пристигаха от различни краи- ща на разпадналата се държа- ва и вместо да възприемат московския стил на облекло, налагаха собствената си мода. При това много успешно.

Кукла Барби

Продажбите на Барби в СССР започнаха през 1989 г. Първо я продаваха спекулантите, след това във валутните магазини „Берьозка“. Докато СССР не рухна, а магазините „Берьозка“ ги закриха. И тогава в „Детский мир“ се появиха фалшификати на патентованата американска кукла с най-различно качество и най-различни цени. Куклите, както и хората, ги устройваха с къщи, костюми, съпруг, също струващи цяло състояние. Въз- растните се възмущаваха от карикатурната фигура на Барби, но момичетата замира- ха от възторг.

Дъвки с картинки

В края на 80-те, началото на 90-те по будките се появиха дъвките “Love is...“ с трогател- ни картинки. Рисунките бяха взети от едно- именния комикс на новозе- ландската художничка Ким Гроув, създаден през 1960 г. като серия любовни бележки върху салфетки, адресирани до бъдещия й съпруг Роберто Казали. Ким, за да „оцвети“ своите черно-бели рисунки, поканила художника Бил Еспри, който си нямал и поня- тие, че се продава турска дъвка с негови картинки.

Той откри прозорец към света

Преди 25 г. се проведе пленум на ЦК на КПСС, на който Горбачов обяви курс към ускорено развитие. Тогава за пръв път се произнесе думата „перестройка“

ВАЛЕРИЙ ВИЖУТОВИЧ

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

„Процесът тръгна...“ „Не разлю- лявайте лодката...“ „Тук нещо ни подхвърлят...“ Защо мислите, че всичко това влезе в политиче- ския фолклор и стана лесна плячка на безчет пародисти? Защото звучеше жив говор – предишните лидери на СССР се изказваха без книжна „партиту- ра“ и не бяха в състояние да из- тръгнат от себе си дори „Уважа-

По-късно Горбачов ще заяви, че не съществуват щастливи реформатори

Фрази, заради които преди 20 години можеше да попаднеш в лудница:

- Аз ще съм в гората, но все пак ми звънни...

– Ръката ми замръзна докато разговарям с теб...

– Случайно изтрих „Война и мир“...

– По дяволите, не мога да вляза в пощата...

– Изпратих ти писмото преди де- сет минути. Получи ли го? – Изпрати ми снимката по имей- ла.

– Забравих си телефона вкъщи... – Не мога да разговарям с теб, постоянно ми се губиш... – Сложи ми пари в сметката на телефона.

– Утре ще си купя допълнителна памет за компютъра.

– Да му подарим домашно кино... – Пъхни ми зарядното... – Иван не си е вкъщи, той е в казармата. Обадете му се.

КАКЪВ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПАМЕТНИКЪТ НА ОНОВА ВРЕМЕ?

Скулпторът Виктор Золотов :

Най-важното е в памет- ника на перестройката да се представят и двете поколения. Едното, което остана обидено, и другото, което получи шанс в живота. Аз бих направил паметника във вид на кораб, разцепен на две части. Едната продължава да плава, а втора- та – потъва. Нищо, че в Москва вече има такъв паметник. Бих го поставил в някой голям търгов- ски център. Символично за капи- талистическото общество.

“

еми другарки и другари!“. Той наложи гласността като способ за преодоляване на дългого- дишното, напоено със страх об- ществено мълчание и масовото лицемерие. Тази гласност изигра ролята на катализатор за всич- ки други промени и се оказа най-ефективния разрушител на съветската система. Той наложи свободните избори при наличи- ето на алтернатива. Прочутият Конгрес на народните депутати на СССР стана предшественик на пълноценния руски парла- мент, който се роди при Елцин. Той възроди многопартийност- та, ликвидирана от болшевики- те. Той изтегли войските от Аф- ганистан и положи началото на договореностите, довели до из- теглянето на съветските вой- ски от Германия, обединена с негово съдействие. Той вдигна бариерата, за да могат съотечествениците му да се придвижват свободно по света. Той... не, не проби, той отвори прозорец към Европа, премах- вайки желязната завеса, и то не с цел да заплашва „надменните съседи“. Утвърденият в света образ на СССР като обсадена крепост бе разрушен от външ- нополитическия курс, наречен „новото мислене“. Малко ли е? За президент, бавно и мъчително „изстискващ от себе си капките“ на генера- лен секретар – даже е много (спомнете си как възпираше Сахаров, при условие че го осво- боди от заточението). Ако го ня- маше Горбачов, нямаше да го има и Елцин с неговите карди- нални реформи. Това е очевид- но. Това е факт. Съществува строг закон за ре- форматорството: който започ- ва реформи, никога не присъст- ва на последния им етап. Той е принуден или да си иде добро- волно, или го принуждават да си върви. Горбачов е последни- ят генерален секретар на ЦК на КПСС и първият президент на СССР. Тук се крие ключът за разгадаване на неговата поли- тическа съдба. По-късно ще заяви, че не съществуват щаст- ливи реформатори. Това откри- тие нямаше да струва толкова скъпо, ако не бе платено с лич- ната му съдба.

СНИМКА: ВАЛЕРИЙ БУШУХИН, ИТАР-ТАСС Page 1  |  Page 2  |  Page 3  |  Page 4  |  Page 5  |  Page 6  |  Page 7  |  Page 8