04

От своята камбанария

„Ако на картината има руска църквичка... то тогава можем да осъзнаем пейзажа като Русия“

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ

ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 27_2010

ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg

На историята и днешния ден на руско- българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Корени Понякога в сърцето ни се сплитат думи и чувства, които се превръщат в текст. И ставаме по-добъри

СНИМКА: НИКОЛАЙ КОРОЛЕВ СНИМКА: НИКОЛАЙ КОРОЛЕВ

„Езикът ни е даден преди всичко за общуване с Бога“

„...човек се учи да говори безсъзнателно“

На този език ние разговаряме с Небето

Какво представлява църковно- славянският език? Аз съм убеден, че църковнославянският език е общо достояние на славянските народи. Това е художествен, неопорочен от нищо език, на който не са писани нито доноси, нито вестници, нито укази...Това е чист, неопетнен език, който ни е даден за обръщане към Бога.

През последно време все по- често се чуват гласове за не- обходимостта от въвеждането на църковни служби на съвре- менни езици. Предполага се, че тогава няма да има нужда да се напрягаме, да се вслуш- ваме и всичко веднага ще ни стане ясно и хората ще се сте- кат масово в църквата. Въпро- сът е защо ни е нужен църков- нославянски език? Това е ези- кът, на който се обръщаме към Бог. Като полагаме усилия, за да постигнем този чист, възви- шен език, ние самите се изди- гаме по пътя си към Него. В ежедневието си използваме житейския, битовия език, който се ползва от някои, за да творят стихотворения, от други – за да ругаят, лъжат или пък да пишат доноси... Обръ- щането на такъв език към Бога означава не ние самите да се извисим, а да принизим Ви- сшето до своето битово рав- нище. А какви сме ние в бита си?

Призивът за използване на съ- временен руски език или ка- къвто и да е друг език в Право- славната църква вместо цър- ковнославянския език всъщ- ност означава предложение тихомълком да се обърнем в посока към протестантството. Когато човек се издига нагоре, към Бог, това е антроподицея, а когато божествената благо- дат се спуска надолу – това се нарича теодицея. Какво иска- ме ние? Кое се явява посред- ник между нас и небитието? Как да се получи общуване в

ДОСИЕ

Отец Георгий, селски

свещеник

да се привлекат повече хора в църквата, аз им отвръщам: „Не!“ Както някои църковни вещи не стават за употреба в бита, както например тамянът не се използва за ядене, нито пък църковните свещи се палят за осветление, когато няма ток, така и битовият език не става за употреба в църква- та. Когато давам причастие на децата, аз мога да се наведа към тях, но когато давам при- частие на възрастните, аз искам те самите да се протег- нат нагоре.

Село Теребени е тихо, запустя- ло кътче в Русия. То се намира съвсем близко до селцето Ми- хайловское, където се намира къщата-музей на А.С.Пушкин – за един ден можете да отидете и да се върнете обратно пеша. Църквата в Теребени е една от последните оцелели дървени цървки от ХVІІІ век и сега почти не се вижда от клоните на дър- ветата на гробището. Повече от 20 години служи в тази църк- ва забележителният свещен- ник, бивш изкуствовед от Пе- тербург, доктор на науките отец Георгий Мицов. Междувпрочем, той е българин по произход, не- говият род идва от известния град Плевен.

такъв случай? Човек извиква, а в отговор чува само ехо. И какво ехо ще чуе в отговор той? Макар да има поговорка : „От мръсотия няма да умреш, от чистота няма да възкръс- неш“, все пак е много хубаво, че в църковнославянския език не същестуват ругатни.

Когато ми казват, че е по-до- бре службата да се провежда на съвременен руски език, за

Отец Владимир Федоров, бивш референт на покойния Патриарх Пимен, ми разказва за впечатленията си от изда- дения в Тайван Служебник, в който са отпечатани паралел- ни текстове на английски и църковнославянски език. „Гле- дайте каква разлика – учудено възкликва той. Никога не бих си и помислил, че тук може да има такъв смисъл, като гледам привичния за мен църковнос- лавянски текст!“

Когато се докосваш до цър- ковнославянския език, който е свързан с богослужението, със сакралното, изведнъж це- лият този айсберг, чийто връх се намира в църковнославян- ския език, става реален. Колко много се крие зад него, какви дълбини! Нашите съвременни славянски езици са едно нищо без църковнославянския...

Църковнославянският език е основата на славянските езици. Би ли се появил руският език, ако я нямаше общата Църква на единно простран- ство? Езикът не е просто ин- струмент на вторичната сиг- нална система. Езикът всъщ- ност е земна връзка. Езикът свързва нашите представи, предмети, общуване помежу ни, но не на физическо, а на съвсем друго, по-високо ниво. И какво се получава? Както

казах, човек постепенно пре- минава от инстинкти към чув- ства, а чувствата се изразяват с езика на творчеството. Чув- ствата, ако се упражняват, преминават в изкуство. А изку- ството, ако не преминава по- нататък в символ и не съеди- нява Небето и Земята, излиза, че е безсмислено. Както човек се учи безсъзнателно да ходи с краката си, така се учи без- съзнателно и да говори, но след това той задължително трябва да се научи да говори осъзнато, за да използва този инструмент – езика – с умисъл, а не просто да издава някакви си звуци!

И след като човек се научава да използва своя език не само за предаване на думи, накъде той насочва езика си? Какви думи той произнася, за какво мисли и пренася ли центъра на тежестта на мислите си от зе- мята към небето? В противен случай излиза, че нас ни е ня- мало и няма да ни бъде, ние не сме говорили и няма да гово- рим. Но ако ни е даден живот на земята и ни е даден език, защо ни е даден? Той ни е дарен, за да успеем за отпус- натото ни на земята време да възпитаме душа, която да може да използва думите, и да тръгнем към Бога! Езикът като цяло и на първо място църков- нославянският език ни е даден

Ненапразно се казва, че „както наречете кораба, така той и ще заплува“

Ако изкуството не съединява Земята с Небето, то то се оказва напълно безмислено

за да можем от думите, с които човек се моли, да създадем като краен резултат този не- видим, неопределяем Образ, към който човек се стреми.

Да се откажем от църковнос- лавянския език е невъзможно в угода на тези, които не го разбират, а за да го разберем и за да го използваме по пътя си към Бога, трябва да положим усилия и да се стараем да до- раснем до него. Ако не полага- ме усилия, ако не го говорим, ако не формираме отношени- ето си към тази благодат, която ни е дарена благодарение на този живот, то нищо няма да се получи. ..

Много е важно да се разбере, как езикът формира съзнани- ето. Че нали хората могат да научат стотици езици и пак да няма никаква полза от това? Ако премахнем църковносла- вянския език, то ще премах- нем не само традициите, но на- право ще се откажем от са- кралността в живота.

Във всички служби на тради- ционните, непротестантски религии, задължително се из- ползват древните, неопетнени езици. Нещо трябва да бъде чисто, свято... Ако гледаме пейзажа на една картина, ще ни е трудно да кажем дали това е в Канада или в Русия. Ако на картината има руска църквичка или беседка в ари- стократично имение, то тогава можем да осъзнаем пейзажа като Русия. Това е състояние на припознаване на родното, това е привързаност към този роден пейзаж.

Нито една религия, с изключе- ние на протестанството, не из- ползва съвременен език по време на молитва. Мюсюлма- ните се молят на древния арабски език, на който е напи- сан Коранът. В Индия служби- те са на санскрит, който абсо- лютно не се използва в обик- новения живот. В католическа- та църква по време на богослужения се използва ла- тински език.

Още Дмитрий Сергеевич Лиха- чов казваше, че когато са из- зели няколко бувки от старата руска азбука и по този начин

са променили езика, то е из- чезнала и традицията, изчез- нало е традиционното мисле- не. Защото променената дума формира по друг начин мисъл- та. От промените в написване- то на знака се губи знанието. Да вземем, „мир“ и „мiр“. Има ли някой сега да знае със сигур- ност с какви букви е било на- писано заглавието на романа на Лев Толстой „Война и мир“? Някой ми каза, че в оригинала е било десетично „И“ – „i“

. Тога-

ва това не е съвсем този мир, който настъпва след края на войната. А буквата „ЯТЬ“? А самото течение на речта, про- изнасянето на фразите? То също си заминава, това пре- дишно течение на речта. Раз- бира се, невъзможно е да въз- родим езика. Езикът изчезва, както изчезват мирисите, вку- совете, произношението, цвета... Всичко изчезва, но ако има накъде да се продължи, то това не е страшно, ние можем да се срещнем с това, към което сме се насочили.

Често казват: „Както наречете кораба, така той и ще заплува“. А в Библията е написано: “Къ- дето са съкровищата ви, там е и сърцето ви“. Каква е целта? Езикът е средство на комуни- кация, а усмивката е вторично средство за общуване. Ще се харесаш ли на Бог, ако Той пог- ледне към теб? Ще Му се ус- михнеш ли, като дете на роди- телите си, или не? Или ще се напрегнеш, ще се побоиш? Са- кралният език е възможност за общуване с Бог, усмивка, насочена към Бог. Защото от най-древни времена всеки човек, който се е обръщал към Бог, е влагал в обръщението си към Бог нещо хубаво.

Има такова понятие – литурги- ка, в която и до ден днешен се съставят и молитви, и акафи- сти. Понякога се получава де- журното стихоплетство, а по- някога направо от душата из- вират думи и чувства, който се превръщат в текст. Тогава те озаряват човек, натискат на някакви вътрешни клапани и ти ставаш по-добър от самия себе си, превръщащ се в музи- кален инструмент за Бога.

Записа

Татяна Снегирьова

АРХИВ НА АВТОРА

СНИМКА: АЛЕКСАНДР НИКОНОВ, PHOTOXPRESS Page 1  |  Page 2  |  Page 3  |  Page 4  |  Page 5  |  Page 6  |  Page 7  |  Page 8