ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg

На историята и днешния ден на руско- българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ

ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 27_2010

Действащи лица

СЪБЕСЕДНИК

ОЛЕГ ТАБАКОВ

На сцената и зад кулисите

– КОЙ ТЕАТЪР СЕ СМЯТА ЗА УСПЕШЕН? – ТЕАТЪР, В КОЙТО ЗАЛАТА ВИНАГИ Е ПЪЛНА

Олег Табаков е кризисен мениджър. Той изпълнява тази роля вече десета година поред, откакто застава начело на Московския художествен театър „А.Чехов“. Поема театъра, когато залата му била полупразна. Той успява да го извади от кризата...

ВАЛЕРИЙ ВИЖУТОВИЧ

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Как се справяте с тази криза, Олег Павлович?

Финансовата криза засегна всички сфери на живота. Тя не пощади и театралната сфера. Всичко тук обаче е по-различ- но. Кризата не засегна толкова силно тези, които и преди си работеха нормално и се бяха научили да печелят пари.

Имате предвид МХТ ли?

И него също. В този случай най- добре да се обърнем към ста- тистиката. И така, по продажби на билети нашият театър почти всеки месец отбелязва 100%. Някой ще каже: „Еми, да, нищо чудно. В период на криза хора- та искат да избягат от несгоди- те, да прогонят мрачните мисли. Така например Великата депресия доведе до разцвета на Холивуд“. Аз мисля, обаче, че това не обяснява всичко. Висо- ката посещаемост на нашия те- атър се обяснява преди всичко с настоящите художествени по- стижения. Интересът към спек- таклите на МХТ не е възникнал изведнъж и не днес. Това е дъл- гогодишен и устойчив интерес. За да се убеди човек в това, е нужно само да мине покрай ка- сите на театъра в дните на предварителни продажби на билети – опашката се извива едва ли не по цялата Камергер- ска улица…

Искате да кажете, че даже в условията на криза, когато всъщност май трябва да иконо- мисваме от всичко, за зрителите не е проблем да похарчат 1500- 2000 рубли за билет в МХТ?

Не е задължително чак толко- ва много. Ние продаваме биле- ти и по 200-300 рубли. В зала „Основна сцена“ няма много такива билети, но да речем в „Нова сцена“

, където се играят

нашите експериментални по- становки, най-добрите спекта- кли на Школата-студио, биле- тите никога не са по-скъпи от 250 рубли.

А колко струва билетът от- пред в партера за спектакъла „№13“?

Скъп е. Този спектакъл е най- скъпата ни постановка. Но даже и за него може да се купят сравнително евтини би- лети. Освен това МХТ органи- зира т.нар. безплатни предста- вления в домовете на култура- та на различни ВУЗ. Е, може би те не са стопроцентово без- платни: висшото учебно заве- дение трябва да плати на тех- ническите работници на теа- търа, които осигуряват показ- ването на представлението – като монтьори на декорации, осветители, гримьори... Но ак- тьорите играят безплатно.

Защо ви е нужно това?

Това е нужно за привличане на младия зрител. Аз започнах да го прилагам на практика още като бях директор на „Съвре- менник“. Давахме представле- ния в МГУ, МАИ, МЭИ, МИИТ... По този начин „набирахме“ на- шите бъдещи зрители. Аз съм убеден, че днешните зрители в „Съвременник“ най-вероят- но са вече внуците на тези зри- тели, които ние набрахме през 70-те години. Днес 35% от зри- телите в залата на МХТ са съв- сем млади хора. По този начин налице са, от една страна, ста- билен зрителски интерес, а от друга страна – кризисното по- ложение, което успяваме да преодолеем. В такъв случай някои ще кажат: „Значи най- вероятно, в този театър се прилага правилна репертоар- на политика. Значи най-веро- ятно тук се прилага и правил- на кадрова политика.“ Освен всичко, кризата изостря въз- приемането на изкуството, ли- тературата, въобще на всичко, което се отнася към сферата на прекрасното.

Кризата засегна ли театралните работници?

Тяхното материално положе- ние зависи изцяло от броя на зрителите и от качеството на предлаганите представления. Това напълно обяснява факта, че заплатите в Художествения театър не са били орязвани.

Един не много деликатен въпрос, но все пак: каква е средната за- плата на един артист от МХТ?

Не искам да назовавам абсо- лютни цифри. Но нека да го

кажа така: тази сума е съпос- тавима с парите, които получа- ват актьорите в общинските театри в Европа. През 2000 г. средната заплата на актьор от МХТ беше 5000-7000 рубли.

Зависи ли актьорската заплата в МХТ от званията?

По никакъв начин. Аз веднага отмених тази съветска систе- ма. Актьорите печелят съглас- но приноса им в театралното дело. Или казано по-просто, този, който играе повече и по- добре, получава повече. Поня- кога се стига до положение, че актьори, които не са чак тол- кова известни, печелят пове- че от звездите. Защото играят по 16-18 спектакъла на месец. Още в началото на встъпване- то ми в длъжност утвърдих следното правило: ако човек е отдал 25 години от живота си на театъра, той не може да бъде уволнен. Макар че в съ- щото време аз уволних много актьори поради ненужност. Но 25 години стаж в МХТ е един вид гаранция. Независимо дали този актьор излиза или не на сцена, той получава, да речем, своите 1000 условни единици без проблеми. По този начин аз възстанових систе- мата на пенсионно осигурява- не, която е съществувала в МХТ преди революцията. Освен това ние прилагаме и други мерки за социална за- щита.

От държавния бюджет ли взи- мате средства за социалните плащания?

Не, от парите, спечелени от театъра.

А колко пари печели МХТ само- стоятелно?

Повече от половината от бю- джета ни. При това се наблю- дава положителна тенденция. Преди пет години ние събирах- ме по 14 милиона рубли на месец, а сега средно по 26.5 милиона. Т.е. петгодишният ни растеж се равнява на около 40%.

А за развиване и модернизация на сценичните площадки взима- те ли средства от държавата?

Не само от държавата. Новата сцена бе построена със сред- ства на частно лице.

Намерихте богат меценат?

05

Досие

Народен артист на Русия, кино- актьор, художествен ръководи- тел на МХТ „А.Чехов“, член на Съвета по културата при пре- зидента на Руската федера- ция. Завършил Школата-студио към МХТ през 1957 г. (курс на В.Топорков).

Излиза за първи път на сцената и в киното през 1956 г., като за половинвековната си актьорска кариера е изиграл общо около 200 роли. Заедно с Олег Ефре- мов през 1957 г. основава но- во студио на Художествения театър, което получава името „Съвременник“.

През 1983 г. по покана на Олег Ефремов е приет в трупата на Художествения театър. Лауреат на различни държавни награди.

Да. Той ми даде 1 млн. долара.

Няма ли да назовете името му?

Няма. Той беше много известен човек. Но, за съжаление, почи- на преди няколко години.

Искате да построите и филиал. Защо? Нали вече имате 3 зали?

Вижте, актьорската професия

Някои критици обвиняват те- атъра ни в „естетическа всеяд- ност“. Те смятат, че МХТ днес е като база, която отдаваме под наем на всякакви режисьори с различен стил и направление. Говорят за отсъствие на цялост- на художествена програма.

Нека да си говорят! Излиза, че

е от този вид занаяти, които се предават от ръка на ръка. Аз играх на сцена с хора, които умееха да играят. С Евгений Евстигнеев, с Олег Ефремов, с Лиля Толмачева...Когато из- лязох на сцената на „Съвреме- ник“

, бях на 21 години, а те бяха на по 30 и повече години. И аз се научих. Днес младите ак- тьори излизат на основната сцена по 5-7 пъти на месец. За да може да придобият повече увереност, трябва да излизат поне по 15 пъти.

Излиза, че филиалът ви е нужен като база за развитие на бъде- щи таланти?

Не само за това. И не само за- ради това просто да имаме още една зала. Там ще има и библиотека. Ще има и малка кинозала, за да могат хората, посетили улица „Камергер- ская“

, да наемат касета за сим-

волична сума и да гледат спек- такли на МХТ.

театърът, който през послед- ните 5 години представи Горки, Островски, Шекспир, Гогол, Салтиков-Шчедрин, Булгаков, Майкъл Фрейн, Мартин Мак- Донах, няма художествена програма?! Тези, които ни отправят подоб- ни упреци, преди девет години и половина отричаха и искаха да смачкат в калта предста- влението „№ 13“

, защото, моля

ви се, подобно „дребно нещо“ нямало място на голяма сцена. Сега същите тези критици про- мениха оценките и тона си. Те бяха принудени да признаят, че това представление в опре- делен смисъл е еталон за ко- медия.

Станиславски и Немирович- Данченко замислиха и построи- ха МХТ като „приятелство, осно- вано на доверие“. На каква база се основава днес МХТ?

На вяра в изкуството – имен- но на това направление на те- атъра, на което аз отдадох достатъчно дългия си живот. Мисля, че в МХТ са събрани достатъчно много хора, които споделят моята вяра.

Кой театър се смята за успе- шен?

Театър, в който залата винаги е пълна.

ПРЕДЛАГАМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ НОВА

СТРАНИЦА - “МНЕНИЯ”

bg@rbth.ru

СНИМКА: ЛИЛИЯ ЗЛАКАЗОВА, «РГ» Page 1  |  Page 2  |  Page 3  |  Page 4  |  Page 5  |  Page 6  |  Page 7  |  Page 8