This page contains a Flash digital edition of a book.
06

Събеседник

Пряка реч Какво караше чужденците да сътрудничат със съветското разузнаване?

Леонид Шебаршин: Истината винаги е с гриф „секретно“

„Много хора на Запад и досега съжаляват за изчезването на Съветския съюз...“ – тази фраза принадлежи на Леонид Шебаршин, знаменития разузнавач. Какво е имал предвид? За това ще си поговорим

ЮРИЙ ЛЕПСКИ

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

- Леонид Владимирович, за раз- узнавача, „нелегалния“

, който

сътрудничи на нашите специал- ни служби зад граница, както ни се струва, винаги е бил важен мотивът, с който той се съглася- ва на такова сътрудничество. Очевидно е, че основният мотив в течение на многото десетиле- тия на съществуване на СССР е била симпатията към тези ценности, политически и духов- ни, които така или иначе са били свързани със съветската систе- ма, с нашия предишен начин на живот. Но ето, че системата рухна, ценностите, които смята- хме за неизменни, се разтвори- ха в новото време. Изчезна ос- новният мотив, благодарение на който хората зад граница съ- трудничеха с нашето разузнава- не. Това означава ли, че сега предпочитат да не сътрудничат с нас или че такова сътрудни- чество е крайно затруднено.? Това означава ли, че хората, които работеха с нашето разуз- наване по-рано, сега се отказ- ват да правят това, защото на- шата страна вече не изповядва ценностите, на които те са слу- жили?

– За начало бих желал да уточ- ним някои неща, както се казва – да се договорим за термините. Струва ми се, когато говорите за „нелегалните“

, вие ги бъркате

с нашата агентура зад граница. „Нелегалният“ е кадрови офи- цер от разузнаването. А вие имате предвид мотивите, пора-

ди които с нас са сътрудничели вербувани от разузнаването хора. Така ли е? – По скоро – да.

– Какво пък, между тях, разби- ра се, имаше и такива, които ис- крено вярваха в идеалите, в това, което и на нас ни се стру- ваше неотменимо: Октомврий- ската революция, Ленин, стро- ителството на комунизма и т.н. Помните ли Ким Филби? Той на- пример писа така за своите мо- тиви за сътрудничество с наше- то разузнаване: „Моето решение да се боря с реакцио- низма не бе в резултат от вне- запна смяна на вярата. През 1929 г., когато ме приеха в уни- верситета в Кеймбридж, моят мироглед още не беше офор- мен, но още тогава моите сим- патии бяха на страната на бе- дните, слабите и унижените, а не на страната на богатите,

В действителност това бяха

тема далеч не е сред главните от тях. – Искате да кажете, че с наше- то разузнаване са си сътрудни- чели не само заради идеите, но и за пари?

чиновници, сковани от страх пред началството...

властимащите и надменните... Едва през последната година в Кеймбридж, през лятото на 1933 г. аз отхвърлих всичките си съмнения. След като полу- чих дипломата си, аз твърдо реших да посветя своя живот на делото на комунизма“. И, раз- бира се, в съветското разузна- ване имаше много такива „идей- ни“ агенти. Но вие ще сгрешите, ако мислите, че мотивите за съ- трудничество на чужденците с нашето разузнаване се изчерп- ват само с комунистическите идеи. Повярвайте ми, мотивите бяха изключително многоо- бразни, и привързаността към ценностите на съветската сис-

Прозорците на кабинета на Шебаршин бяха с изглед към Лубянка

– И за пари също. Но не само. Хората работеха с нас, защото нашата страна най-отчетливо и основателно се противопоста- вяше на капиталистическия свят. Между другото, в съвре- менния Запад има много повече разочаровани от капитализма, отколкото си мисли нашият еснаф, омагьосан от западните ценности. Много хора на Запад и досега съжаляват за разпада на Съветския съюз и не затова, че заедно със СССР отидоха в небитието и социалистически- те идеи, а защото се наруши си- метрията, двуполюсната систе- ма на следвоенното устройство на света. На много малко хора им допада наличието на един господар на света... Та така, това беше един от основните моти- ви, но съществуваха и други. Някои работеха и работят за нас, защото виждат в това съ- трудничество средство за само- утвърждаване, самоутвържда- ване, от което са лишени в своя легален живот. Имаше хора, които си сътрудничеха с нашето разузнаване, защото не им е потръгнало или с кариерата, или в личния живот... Шпиони- нът, ако перифразираме Ле Каре, винаги идва от студеното. С други думи, човек се решава на сътрудничество с нас, изхож- дайки от личния или социалния дискомфорт, с надеждата да получи изгубеното или ненаме- реното. По този начин със загу- бата на нашите традиционни ценности системата, изградена от нашето разузнаване зад гра- ница, съвсем не е срутена, тя продължава да действа. – Но нали е известно, че след разпада на СССР, след започна- лите в Русия социални и иконо- мически промени върху нашето разузнаване се стовариха цяла поредица от предателства, кад- рови разузнавачи се оказваха двойни агенти, а понякога прос- то открито преминаваха на страната на противника. Нима не свързвахте това с тези про- мени, които настъпиха у нас „след социализма“? -Не, защо, свързвахме. Но първо, имайте предвид, че в разузнаването винаги е имало предателства, това явление не е възникнало вчера. Второ, пре- дателствата от последните го- дини по-скоро са вследствие на неразборията, нестабилността, на невинаги обоснованото вме- шателство на властите в дей- ността на спецслужбите. Разуз- наването трябва да бъде стабилно, хората, които сътруд- ничат на нас и кадровите ни офицери, не трябва да изпит- ват чувство на тревога, неуста- новеност, неувереност в утреш- ния ден само затова, че у нас на някого му е хрумнало всичко да

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ

ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 25_2010

ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg

На историята и днешния ден на руско- българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

АФОРИЗМИ

Част от сушата, обкръжена от цивилизацията.

Вождът на червеномутрестите.

Всичко е пред нас. Тази мисъл е тревожна.

За Христос говорят много, както за Сталин. Това няма да свърши добре за Христос.

Трудно е да се каже нещо толкова глупаво, че да се учуди Русия.

За порядъчен се смята човек, който не лъже без необходимост.

Най-лесно е да се узнае бъдещето. Само трябва да се почака.

ДОСИЕ

Леонид Владимирович Шебар- шин е легендарна личност, ге- нерал – лейтенант от КГБ, бивш началник на Първо главно уп- равление (външното разузна- ване) на КГБ на СССР. Роден е през 1935 г. в Москва, постъп- ва в Института по изтока, за- вършил е МГИМО (Московски държавен институт по между- народни отношения). Работил е в МИД (Мин. на външните ра- боти), след това като кадрови офицер от разузнаването – в Пакистан, Индия, Иран...

реформира и преправя. Разби- ра се, по лесно и комфортно е да си със своето отечество по време на благополучие. Когато то започва да отслабва, то дребните предателски душички започват да се оглеждат къде по-добре хранят... – Как мислите, продължава ли до днес процесът на провалите и предателствата в нашето раз- узнаване? – За мен сега е трудно да преце- ня какво там се случва. Мога да кажа със сигурност само едно: специалните служби на чужди- те страни провеждат в момента много активно вербуване на те- риторията на Русия. – У нас много се писа, че офице- рите от Първо главно управле- ние (ПГУ) на КГБ са изиграли ключова роля при прехвърля- нето на парите на КПСС в много задгранични сметки, в създава- нето на търговски структури зад граница, обслужващи инте- ресите на партията. През онези години именно вие ръководехте ПГУ. Какви бяха в действител- ност тези деликатни поръчки на ЦК на КПСС?

– На мен не ми е известно нищо за такива поръчки от ЦК на КПСС, считам, че те въобще не съществуват...

– Леонид Владимирович, по- вярвайте, това звучи като фраза на разузнавач на очна ставка от типичен криминален

През 1989 г. става началник на Първо главно управление. За кратък период от време, след пуча от 1991 г. оглавява КГБ. След като не се сработва с то- гавашното ръководство, Ше- баршин подава оставка и на 18 септември 1991 г. напуска раз- узнаването. И до ден днешен се смята, че той е един от най-оп- итните и компетентни съветски разузнавачи. Владее свободно английски и хинди, добър стре- лец, не е лишен и от литератур- на дарба.

роман: „За първи път го виж- дам!“ – Аз ви говоря за това, което беше в действителност, а за това, което не се е случвало, естествено нямам какво да кажа. Въобще аз забелязах, че способностите на чиновниците от бившия ЦК на КПСС към ня- какви енергични едромащабни действия са преувеличени в нашите средства за масова ин- формация. В действителност това бяха съвсем обикновени чиновници, слабо инициативни и сковани от страх пред начал- ството.

– Външното разузнаване следи ли процеса на придобиване на имоти зад граница, преводи на пари по сметки в задгранични банки от високопоставени чи- новници? – Аз не съм в курса на нещата, които се случват сега в нашето разузнаване. На мен са ми из- вестни някои съобщения, лише- ни от обосновка, за това, че руски високопоставени чинов- ници активно придобиват соб- ственост в Испания, САЩ, Ав- стрия... – Измениха ли се вашите прист- растия? Обичате ли книгите както преди? – Да, както преди. – И както преди записвате сво- ите афоризми?

– По-просто е да записваш сво- ите, разбира се, когато ги има...

Руския човек могат да го разберат само в милицията.

Истината винаги е секретна.

Ако имаше рай, нямаше да има атеисти.

Всеки пациент има право да знае от какво ще умре.

От лошите работници стават великолепни ветерани

Расте броят на самоубийците. Добре, разделяш се с живота. Но с демокрацията, с пазара! Не може да се разберат тези нещастници...

Който дойде с нищо при нас, от това и ще загине!

История. Юда е получил за Христос 120 дневни заплати от онова време.

Опитват се зверски да свалят нашите самолети, които мирно бомбардират техните градове.

Президентът не може да мине без народа. Това му е слабото място.

Правителството ще прави департамент за връзки с

престъпният свят.

СНИМКА: БОРИС ПРИХОДЬКО, РИА “НОВОСТИ”

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ” Page 1  |  Page 2  |  Page 3  |  Page 4  |  Page 5  |  Page 6  |  Page 7  |  Page 8
Produced with Yudu - www.yudu.com