04

Общество

Тенденции Не всички учени заминават от Русия на Запад, има и такива, които се завръщат обратно

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ

ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 25_2010

ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg

На историята и днешния ден на руско- българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Одисеята на младия професор по биология

Биологът Константин Северинов е убеден, че руската наука трябва не да се възкресява, а да се завръща. Своята убеденост той потвърди на практика през 2005 г., когато вече като известен учен, се завърна от САЩ в Русия.

ДАНИИЛ ИЛЧЕНКО

РУССКИЙ РЕПОРТЕР

За четири години той е напра- вил много: създал е две успеш- ни лаборатории, прочел е курс от лекции и семинари в своята Алма матер и най-главното – аклиматизирал се е към ек- стремалните условия в родна- та научна действителност. Той признава: „Това е болезнен про- цес, но със сигурност не е ску- чен“.

Времето е пари

...Петък. Северозападната част на Москва. Преди минута е излязъл от входа с чаша кафе, димяща в ръцете му. Дънки, намачкана (неогладе- на) раирана риза, седемдневна „четина“, уморен поглед през очилата – отишла е половината нощ, за да рецензира статия за Nature. След краткия сън усе- щането за действителността е изострено. Отпива от кафето. Вади от джоба ключодържател с дистанционно. „Пиу-пиу“

, отго-

варя очукан “Форд Фокус”. Северинов е принуден да цени своето време. Той ръководи две живи научни лаборатории на РАН (Руска академия на науки- те) в Москва: в Института по биология на гена (БГ) и в Инсти- тута по молекулярна генетика (МГ). Живи – защото получават около 6 милиона рубли (прибл. 300 000 лева) държавни гран- тове. Научни – защото за тех- ните постижения можете да прочетете в известни научни списания. Продължава да ра- боти неговата лаборатория отвъд океана. Две седмици в Щатите, два месеца в Русия – това е разписанието на Севе- ринов. В научните среди такива като Северинов ги наричат „възвра- щенци“. Константин счита себе си за „възвращенец“ наполови- на: той продължава да е дейст- ващ професор на Университе- та в Рутгерс и да е гражданин на САЩ. След една година работа в Русия Северинов подава заяв- ка за грант по програмата за фундаментални изследвания към Президиума на РАН „Моле- кулярна и клетъчна биология“ (МКБ). И печели. В резултат на това неговата лаборатория по- лучава годишно по 4,5 милиона рубли. Скоро към тази сума се прибавят и 400 хиляди грант на РФФИ (Руски фонд за фунда- ментални изследвания). И вече може да открие втора лабора- тория – в Института по биоло- гия на гена.

нов се обади в редакцията на „Российская газета“. Той не кри- еше емоциите си: „С грант „Мо- лекулярна и клетъчна биоло- гия“ ние изплащаме надбавките към бюджетните заплати, които са повече от скромни, и тези научни сътрудници, които получаваха тези пари през 2007 г., сега са на „гладна диета“. Реакцията на РАН го учудила. Тази тромава на пръв поглед машина се оказала неочаквано чувствителна. Парите пристиг- нали през юли заедно с цял вагон упреци и възмущения от страна на администрацията на РАН.

Професор Константин Северинов

ДОСИЕ

Константин Северинов е роден през 1967 г. в Ленинград. През 1990 г. завършва с от- личие биологичния факултет на МГУ със специалност „био- химия“. През 1993 г. защита- ва кандидатска дисертация по специалността „Молекулярна биология“.

В началото на 90-те емигрира в САЩ. Работил е в Калифорний- ския и Рокфелеровия универ- ситет. От 2002 г. е професор и завеждащ лаборатория в Уни- верситета в Рутгерс. През 2005 г. се завръща в Русия. Оглавява научна група в Института по мо- лекулярна генетика на РАН. Той е автор и съавтор на пове- че от 150 публикации във воде- щи международни научни спи- сания.

Екипът

Но първо Константин изкова екип. Средната възраст на учас- тниците в него не надхвърляше 24 години – основно скоро за- вършили или студенти от горни- те курсове на биологичния фа- култет на МГУ (Московския

държавен университет). Наби- раха се членове от курса, спе- циализиран по молекулярна би- ология, който Северинов води то 2005 до 2008 г. Севериновите познати, бивши дипломанти от катедрата по молекулярна био- логия, му помогнаха да възроди поименната премия – в чест на изтъкнатия руски учен Роман Бениаминович Хесин – за най– добра курсова работа, написа- на в катедрата. Наградата за финалиста е 1500 щ. долара, за второ и трето място се полагат съответно 1000 и 500 щ. долара. Северинов се радвал да види всеки от тази троица като свой дипломант.

На кого дават грантове

Скоро момчетата израснаха и започнаха да „плододават“ – в научен аспект – неговите млади сътрудници, имащи вече свои грантове, внасят в общата касичка на лабораториите още около милион рубли. В резултат на това общият годишен бю- джет на двете руски лаборато- рии е около 6 милиона рубли – много комфортни условия за руската научна действителност. Но... „щастието не е в парите“. Още през първата – 2007 г., фи-

нансирането по гранта се за- държа с шест месеца. Половин година севериновите дипло- манти и аспиранти бяха на „гладна диета“. Нямаше с какво да се закупят консумативите, необходими за провеждането на опитите. Северинов си спом- ня: „Всеки път, след поредното пътуване до Щатите, момчета-

Правилата на играта отвъд океана бяха прости: печелиш грант и получаваш възможността да развиваш идеи си. В руската наука има други правила

та ме посрещаха като Дядо Мраз. Докарвах им реактиви, прибори – всичко, което можех да домъкна със себе си. В този смисъл аз съм идеалният руски патриот: с парите на американ- ския данъкоплатец подкрепям) руската наука.

На четвъртия месец запасът от търпение се изчерпа. Севери-

Правилата на играта

А пълният с изненади и нови открития руски научен живот на Северинов продължаваше. Преди всичко Константин раз- бра: целият предишен опит в научния мениджмънт е непри- ложим в Русия, трябва да се играе по съвършено нови пра- вила. Условията на играта от другата страна на океана бяха прости и същевременно безпо- щадни. След като спечелиш грант, по- лучаваш възможност в бъдеще да развиваш своите идеи, а хазната на университета да се пълни с определена сума над средствата от гранта. Разме- рът на сумата е въпрос на „па- зарлък“ между организацията по гранта и университета, ос- новно зависи от битовите усло- вия на местността: къде се на- мира ВУЗ-ът: цена на земята, на електроенергията и т.н. На- пример, за университет от Ман- хатан сумата е 70% от сумата на гранта, а за университет от Невада – не повече от 40%. А ако се има предвид, че една и съща лаборатория може да „лежи“ върху няколко гранта, то университетските разходи за tenure-track се изплащат за пет години заедно с лихвите. След това успешната от гледна точка на университета лабора- тория работи единствено на печалба. В Руската академия на науките съществуват множество на- правления, по които се осъ- ществява програмно финанси- ране. Всъщност програмното финансиране се определя от авторитета на един или друг академик, куратор на съответ- ното направление. Например Жорес Алферов разполага с 250 милиона рубли годишно за развитие на фундаменталните изследвания на нанотехноло- гиите и наноматериалите в Русия.

Първите изследвания в лабо- раторията на Северинов бяха от областта на молекулярно- клетъчната биология. В САЩ заявката за грант, съпоставим по бюджет с този на МКБ (Малко конструкторско бюро), (4,5 милиона рубли годишно в течение на 5 години) – това са

25 страници хилав текст с под- робно изложение на експери- ментите, график на тяхното из- пълнение, процедурите по контрола и т.н. Северинов много се учудил, когато раз- брал, че това не е важно. Важно било „произведеното“ – колко публикации в престижни списания има авторът на заяв- ката, индексът на цитирането му. В тази ситуация Северинов, с повече от 150 статии в из- вестни западни списания, се оказва, че е „първото момче на село“. ... Константин набутва колата между две евтини чужди марки на паркинга на Института по молекулярна генетика на РАН. Пътуването му отне цял час. До своята лаборатория в Ню Джърси Северинов пътува точно десет пъти по- бързо. Пететажната тухлена сграда на института стои особено сред околните сгради. Необикновен е и външният вид: вход с причу- длив, огънат навътре дъгооб- разен покрив, широки прозор- ци, разделени с ленти от оранжеви и сиви тухли. До не- отдавна покривът на институ- та бе коронован с надпис от го- леми ламаринени букви: „СЛАВА НА СЪВЕТСКАТА НАУКА“

, който винаги развесе-

лява Северинов. През това лято най-накрая го демонтира- ха.

– Привет на всички! – той бодро влиза в лабораторията.

Защо той се завърна?

Северинов специализира в об- ластта на регулирането тран- скрипцията на бактериалните гени. Неговите лаборатории в Русия са ангажирани с разра- ботката на две направления: изследване на микроцини и на бактериофаги. В перспектива двете направления могат да послужат като основа за съз- даване на по-съвършени анти- биотици. За три години работа на бял свят се появиха повече от 20 научни статии, публику- вани на страниците на извест- ни западни списания. Няколко открития бяха патентовани. Неотдавна в Института по био- логия на гена докараха ново оборудване. Лабораторията на Северинов се сдоби с дълго- очакваната система за течно- стна хроматография под висо- ко налягане. Когато видя прибора, Северинов се учуди: „В Щатите този апарат струва два пъти по-евтино!.. А, да – митнически сборове. Получава се интересно: държавата отде- ля за Академията на науките пари за закупуване на ново оборудване и почти половината си ги прибира обратно във вид на мита. Х-м-м...“ ... Често го питат: защо се за- върна? „Стана ми скучно да водя подредения и предопре- делен живот на американски професор“

, отговаря той. Сега на Северинов не му е скучно.

МИЛИАРДЕРЪТ

ВЛАДИМИР ПОТАНИН РЕШИ ДА ЗАВЕЩАЕ СЪСТОЯНИЕТО СИ НЕ НА ДЕЦАТА СИ, А НА ДЪРЖАВАТА. ЗАЩО?

editor.bg@rg.ru www.rbth.ru/letters

СНИМКА: СЕРГЕЙ САВОСТЬЯНОВ, “РГ” Page 1  |  Page 2  |  Page 3  |  Page 4  |  Page 5  |  Page 6  |  Page 7  |  Page 8